Вентралните хернии са дефекти на предната коремна стена — например в областта на пъпа или над него. Когато дефектът се появи на мястото на предишен оперативен разрез, хернията се нарича следоперативна.
Операцията прибира излезлите през дефекта тъкани и възстановява здравината на коремната стена. При повечето следоперативни и по-големи вентрални хернии това включва поставяне на хирургично платно.
Кога се налага операция?
Оперативно лечение се обсъжда при болка, увеличаване на хернията и затруднения при движение или физическо усилие. При големи дефекти целта е и възстановяване на опората, която коремната стена осигурява на тялото.
Внезапна болка, твърда подутина, която не се прибира, и повръщане могат да означават заклещване и изискват спешен преглед.
Как се извършва операцията?
Хирургът освобождава тъканите в херниалния сак и ги прибира в коремната кухина. След предишни операции често има сраствания, които трябва внимателно да бъдат разделени, за да се освободят червата от белега и околните тъкани.
Когато е възможно, краищата на дефекта се събират с шевове, а възстановената област се укрепва с платно. При много големи хернии може да е необходимо освобождаване на отделни слоеве на коремната стена, за да се приближат тъканите без прекомерно напрежение.
Платното е гъвкава хирургична мрежа, която покрива не само отвора, но и достатъчно широка зона около него. Често се поставя зад коремните мускули, отделено от червата със собствен тъканен слой. Когато техниката изисква разполагане към коремната кухина, се използва подходящо платно със защитна повърхност, която намалява, но не премахва напълно риска от сраствания.
Според позицията и вида на платното то може да се закрепи с шевове, малки фиксиращи елементи — такери, или друг подходящ метод. Не всяка техника изисква такери.
Лапароскопската операция се извършва през няколко малки разреза с камера и инструменти. Отворената операция осигурява пряк достъп до дефекта и често е необходима при големи или сложни хернии, когато се извършва по-обширно възстановяване на коремната стена. И двата подхода обичайно изискват обща упойка.
Какви са предимствата и ограниченията?
Платното разпределя натоварването върху по-голяма площ и намалява риска от повторна херния спрямо затварянето само с шевове. Резултатът зависи и от възстановяването на собствените тъкани, размера на дефекта и зарастването.
Лапароскопският подход ограничава размера на кожните разрези, но не е подходящ за всяка херния. Големите дефекти и плътните сраствания могат да наложат отворена операция.
Възможните усложнения включват събиране на течност, кръвонасядане, инфекция, продължителна болка и рецидив. При освобождаването на сраствания съществува и риск от увреждане на черво.
Възстановяване след операцията
Раздвижването започва рано и се увеличава постепенно. След по-малка интервенция престоят обикновено е кратък, а след обширна реконструкция са необходими повече дни в болница. Понякога временно се поставят дренове за отвеждане на течности.
Връщането към ежедневните дейности е постепенно. Вдигането на тежести и натоварването на коремната стена обичайно се ограничават за няколко седмици според извършената операция. Възстановяването след голяма следоперативна херния може да бъде по-продължително.
Индивидуалният подход
При големи, рецидивни или сложни хернии често е необходима компютърна томография за планиране на операцията. Размерът и разположението на дефекта, предишните платна и състоянието на мускулите определят начина на възстановяване.
Контролът на диабета, спирането на тютюнопушенето и подходящата подготовка при наднормено тегло също влияят върху зарастването. Целта е здрава и функционална коремна стена, с възможно най-нисък риск от усложнения и повторна херния.