Проктологичните операции лекуват заболявания на аналния канал и тъканите около него. Най-често това са хемороиди, анални фисури, абсцеси и фистули.
Интервенциите обикновено обхващат малка област, но изискват прецизност. Основна задача е да се отстрани проблемът, като се съхрани функцията на аналния сфинктер — мускулите, които контролират задържането на газове и изпражнения.
Кога се налага операция?
Оперативно лечение се обсъжда при хемороиди с изразено изпадане, повтарящо се кървене или оплаквания, които не се повлияват достатъчно от друго лечение. При хронична анална фисура намеса може да е необходима, когато болезнената раничка не зараства въпреки проведената терапия.
Абсцесът представлява събиране на гной и обичайно изисква своевременно хирургично отваряне. Аналната фистула е канал между аналния канал и кожата, който често остава след абсцес и причинява повтарящо се възпаление или секреция.
Кървенето не бива автоматично да се приема за хемороидално. Според възрастта, симптомите и рисковите фактори може да е необходимо и изследване на дебелото черво.
Как се извършва операцията?
При хемороиди изборът зависи от размера, изпадането и наличието на външни възли. При подходящи вътрешни хемороиди може да се поставят малки еластични пръстени, които прекъсват кръвоснабдяването на захванатата тъкан. Тя отпада след няколко дни, а мястото зараства.
Ластичното лигиране е ефективен метод при подходящо подбрани вътрешни хемороиди. Лечението често се провежда в няколко сесии през определен интервал. Недостатъчният ефект след еднократна процедура не означава непременно, че методът е неуспешен.
При по-големи или комбинирани вътрешни и външни хемороиди се извършва хемороидектомия — отстраняване на увеличените възли. Между обработените участъци се запазва здрава тъкан, за да се намали рискът от стеснение на аналния канал. При подбрани пациенти могат да се използват техники за прекъсване на кръвоснабдяването и повдигане на изпадналата тъкан с шевове.
При хронична анална фисура целта е да се намали спазъмът, който поддържа болката и затруднява зарастването. Възможностите включват инжектиране на ботулинов токсин за временно отпускане на мускула или внимателно дозирано прерязване на част от вътрешния сфинктер. При правилна преценка и прецизно изпълнение тези методи дават добри резултати. Обемът на намесата се съобразява с функцията на сфинктера, за да се сведе до минимум рискът от нарушено задържане.
При перианален абсцес се прави разрез, гнойта се евакуира и се осигурява свободно оттичане. Раната обикновено се оставя отворена, за да зараства постепенно. Антибиотикът самостоятелно обичайно не заменя дренирането.
При анална фистула първо се установява ходът ѝ спрямо сфинктера. Ниска, проста фистула може да бъде отворена по дължина и оставена да зарасне. Ако през канала преминава значителна част от мускула, се предпочита подход, който го щади.
Понякога се поставя дрениращ сетон — мека примка, прокарана през фистулата, която поддържа оттичането и помага за овладяване на възпалението. След това може да се извърши следващ етап за затваряне на фистулата.
Упойката се избира според процедурата — местна, спинална или обща.
Какви са предимствата и ограниченията?
Лечението цели да премахне източника на болка, кървене или повтаряща се инфекция. По-малката интервенция може да позволи по-бързо възстановяване, но невинаги е достатъчна при напреднало заболяване.
Възможни са болка, кървене, временно затруднено уриниране, забавено зарастване и рецидив. При операции, засягащи сфинктера, съществува риск от промяна в задържането на газове или изпражнения. При сложни фистули лечението често е поетапно.
Възстановяване след операцията
Много процедури позволяват изписване на следващия ден или след кратък престой. След отстраняване на хемороиди болката при изхождане може да бъде съществена през първите дни и изисква подходящо обезболяване.
Важни са оформените изпражнения, достатъчният прием на течности и внимателната хигиена.
Връщането към работа варира от няколко дни след малка процедура до няколко седмици след по-обширна операция. Обилно кървене, температура, нарастваща болка или невъзможност за уриниране изискват своевременен преглед.
Индивидуалният подход
Изборът започва с точна диагноза и оценка на функцията на сфинктера. При сложни или рецидивни фистули може да е необходим магнитен резонанс или специализирано ехографско изследване.
При анална фистула се оценява и възможността за съпътстващо възпалително чревно заболяване. При съмнение за болест на Крон или други показания се извършва илеоколоноскопия.
Предишни операции, родови травми и възпалителни чревни заболявания могат да променят плана. Целта е трайно овладяване на проблема с възможно най-малък риск за контрола на изхождането.