Панкреасът произвежда ензими за храносмилането и хормони, които регулират кръвната захар. Операциите върху него се различават според мястото и характера на заболяването — в главата, тялото или опашката на жлезата.
При някои интервенции се отстранява само част от панкреаса. При други се налага отстраняване и на съседни структури, последвано от възстановяване на пътя на храната, жлъчката и панкреатичния сок.
Кога се налага операция?
Хирургично лечение се прилага при определени злокачествени тумори, кистични образувания с риск от злокачествено развитие, невроендокринни тумори и някои усложнения на хроничния панкреатит.
При рак решението зависи от разпространението на заболяването, отношението към големите кръвоносни съдове и общото състояние. При част от пациентите операцията се предхожда от лекарствено лечение.
Как се извършва операцията?
Всички големи панкреатични операции се извършват под обща упойка. Видът на интервенцията се определя основно от разположението на заболяването.
Операцията на Уипъл — панкреатодуоденектомия, се прилага най-често при тумори в главата на панкреаса и съседната област. Отстраняват се главата на жлезата, дванадесетопръстникът, жлъчният мехур и част от жлъчния канал. Според варианта на операцията се запазва стомахът или се премахва и част от него.
След това се изграждат нови връзки — анастомози, чрез които панкреатичният сок и жлъчката отново достигат до червото, а храната преминава от стомаха към тънкото черво. Останалият панкреас може да бъде свързан с тънкото черво или със стомаха според избраната техника.
Дисталната панкреатектомия отстранява опашката и част от тялото на панкреаса. Прерязаният край на оставащата жлеза се затваря с шевове или съшиващ апарат. При злокачествени тумори обичайно се отстранява и слезката заедно с прилежащите лимфни възли. При определени доброкачествени или нискорискови образувания слезката може да бъде запазена.
Тоталната панкреатектомия премахва целия панкреас и се налага в подбрани случаи. След нея са необходими пожизнено лечение с инсулин и прием на панкреатични ензими с храната.
При някои доброкачествени образувания са възможни по-ограничени операции. При хроничен панкреатит може да се извърши отстраняване на болестно променена тъкан, осигуряване на по-добро оттичане на панкреатичния сок към червото или съчетание от двете.
Какви са предимствата и ограниченията?
Операцията може да отстрани заболяването или да овладее негови усложнения, но панкреатичната хирургия е свързана със значителен риск дори при прецизно изпълнение.
Характерно усложнение е панкреатичната фистула — изтичане на панкреатичен сок от прерязания край или от връзката с червото или стомаха. Възможни са също кървене, инфекция и забавено изпразване на стомаха. Понякога се налагат допълнително дрениране, ендоскопска процедура или повторна операция.
След отстраняване на част от жлезата може да се развият недостиг на храносмилателни ензими и диабет или да се влоши вече съществуващ диабет.
Възстановяване след операцията
След операцията се проследяват храненето, кръвната захар и зарастването на новите връзки. Често се поставят дренове, които отвеждат течности и помагат да се установи евентуално изтичане на панкреатичен сок.
Раздвижването започва рано, а храненето се възстановява постепенно. При необходимост се добавят хранителна подкрепа и панкреатични ензими. По-малките и по-чести порции обикновено се понасят по-добре.
Възстановяването след голяма панкреатична операция отнема седмици до месеци. Ако е отстранена слезката, се изготвя план за ваксинации и предпазване от определени инфекции.
Индивидуалният подход
Планирането изисква подробни образни изследвания и оценка на връзката на заболяването с околните съдове и органи. При нужда се извършват ендоскопска ехография и вземане на тъкан за изследване.
При злокачествено заболяване решението се обсъжда от мултидисциплинарен екип. Преценяват се възможността за пълно отстраняване, необходимостта от предварително лечение и способността на пациента да понесе операцията и последващото възстановяване.