Когато туморът е обхванал съседни органи или се е появил отново след предишно лечение, стандартната операция може да не е достатъчна. При подбрани пациенти се обсъжда разширена интервенция, която отстранява заедно всички засегнати структури.
Целта е пълно премахване на тумора с чисти хирургични граници. Възможността за такава операция зависи от разпространението и биологията на заболяването, отговора на предходното лечение и състоянието на пациента.
Кога се налага операция?
Разширена операция може да се обсъди при локално напреднали тумори, които навлизат в съседни органи, и при определени локални рецидиви. При някои заболявания, особено колоректален рак, хирургично лечение е възможно и при ограничени метастази, ако всички огнища могат да бъдат отстранени или третирани.
Често първо се провежда лекарствено и/или лъчелечение. След него се прави нова оценка дали операцията е възможна и каква полза може да донесе.
При запушване, кървене или перфорация може да е необходима намеса за овладяване на усложнението, дори когато пълното отстраняване на рака не е постижимо.
Как се извършва операцията?
Интервенцията се извършва под обща упойка. Обемът се планира предварително според образните изследвания, като при необходимост участват хирурзи от различни специалности.
Мултивисцералната резекция означава отстраняване на тумора заедно със засегнати части от съседни органи. Например тумор на дебелото черво може да изисква премахване и на участък от тънкото черво, пикочния мехур или коремната стена.
Засегнатите структури се отстраняват в един блок, вместо туморът да се отделя от органа, в който е навлязъл. Така се избягва преминаване през туморна тъкан и се търси здрава граница около заболяването.
При напреднали или рецидивни тумори на правото черво може да е необходимо излизане извън обичайния обем на ректалната операция. Това включва отстраняване на засегнати съседни тъкани, а в определени случаи — тазова екзентерация: премахване на няколко органа или части от тях в малкия таз.
Според разпространението могат да бъдат засегнати правото черво, пикочният мехур и вътрешни полови органи. Не всяка такава операция включва всички тези структури.
След отстраняването се възстановяват засегнатите функции, доколкото е възможно. Може да се наложат нови връзки между участъци на червото, възстановяване на пикочните пътища или покриване на тъканни дефекти. В някои случаи са необходими временна или постоянна чревна стома, а при отстраняване на пикочния мехур — нов път за отвеждане на урината, често чрез уростома.
Когато туморът не може да бъде премахнат изцяло, понякога се извършва обходна анастомоза или стома, за да се осигури преминаване на чревното съдържимо. Това е операция за облекчаване на конкретен проблем, с различна цел от радикалното отстраняване.
Какви са предимствата и ограниченията?
При правилно подбрани пациенти разширената операция може да даде възможност за дълготраен контрол, а понякога и за излекуване. Основна цел е R0 резекция — липса на туморни клетки по границите на отстранените тъкани при микроскопско изследване. Това обаче не изключва бъдещ рецидив.
Рискът от усложнения е по-висок и зависи от обема на интервенцията и предходното лечение. Възможни са кървене, инфекция, нарушено зарастване на рани и анастомози, тромбози и необходимост от повторна намеса. Отстраняването на определени органи може трайно да промени изхождането, уринирането и сексуалната функция.
Техническата възможност да се извърши голяма операция сама по себе си не означава, че тя ще бъде полезна.
Възстановяване след операцията
Обичайно е необходим по-продължителен болничен престой, понякога с първоначално наблюдение в интензивно отделение. Раздвижването, хранителната подкрепа и профилактиката на тромбози започват според състоянието.
При стома или променено отвеждане на урината пациентът получава обучение за ежедневните грижи. Възстановяването може да продължи месеци и да включва рехабилитация, хранителна и психологическа подкрепа.
Индивидуалният подход
Решението се взема след преглед на образните изследвания, хистологията и проведеното лечение от мултидисциплинарен екип. Оценяват се вероятността за пълно отстраняване, рискът от усложнения и очакваното качество на живот.
Преди операцията пациентът трябва да разбира кои органи може да бъдат отстранени, какви трайни промени са възможни и какви са алтернативите. Добрата хирургична преценка включва и решението да не се предприема разширена намеса, когато очакваната тежест надвишава вероятната полза.