Колоректалната хирургия включва операции при доброкачествени и злокачествени заболявания на дебелото и правото черво. Най-често се отстранява засегнатият участък, а останалите части се свързват, за да се запази естественият път на изхождане.
Обемът на операцията зависи от мястото и характера на заболяването. Отстраняването на част от дебелото черво и операцията ниско в таза изискват различно планиране и имат различно отражение върху възстановяването.
Кога се налага операция?
Оперативно лечение се прилага при рак на дебелото и правото черво, някои големи полипи, които не могат да бъдат отстранени ендоскопски, усложнен дивертикулит и други заболявания със стеснение, фистула или увреждане на червото.
При запушване, перфорация или тежко кървене може да е необходима спешна намеса. При част от туморите на правото черво операцията се предхожда от лекарствено и/или лъчелечение.
Как се извършва операцията?
Операцията се извършва под обща упойка. Хирургът освобождава засегнатия участък, прекъсва съответните кръвоносни съдове и отстранява необходимата част от червото. При злокачествено заболяване се премахва и прилежащата тъкан с регионалните лимфни възли.
Свързването на останалите части се нарича анастомоза. То се извършва с ръчни шевове или със специални съшиващи апарати — стаплери. Те поставят редове малки метални скоби, които задържат тъканите една до друга, докато зараснат. За сигурността на връзката са важни доброто кръвоснабдяване и липсата на напрежение.
При операции на правото черво се работи в тясното пространство на таза, близо до нерви, свързани с уринирането и сексуалната функция. При рак се отстранява и съответната околна мастна тъкан с лимфните възли. Възможността да се запази аналният сфинктер зависи от разположението на тумора, неговото разпространение и функцията на сфинктера.
Понякога се налага стома — извеждане на червото през коремната стена, откъдето съдържимото се събира в специална торбичка. Тя може да бъде временна, за да отклони чревното съдържимо от ниско разположена анастомоза, докато тя зараства, или когато незабавното свързване е рисково. Постоянна стома е необходима, когато естественият път не може да бъде запазен. Не всяка операция на дебелото или правото черво изисква стома.
Лапароскопският подход използва камера и инструменти през малки разрези, като един от тях се разширява за изваждане на отстранения участък. Отворената операция осигурява достъп през по-голям разрез и може да бъде необходима при обширно заболяване, плътни сраствания или спешни състояния.
Какви са предимствата и ограниченията?
Лапароскопската операция обичайно е свързана с по-малко болка от раните и по-бързо раздвижване. При онкологично заболяване водещи остават пълното отстраняване на тумора и спазването на принципите на раковата хирургия.
Възможни са кървене, инфекция и временно забавяне на чревната дейност. Съществен риск е непълното зарастване на анастомозата с изтичане на чревно съдържимо, което може да наложи допълнително лечение или повторна операция. След операции ниско в таза са възможни и промени в контрола на изхождането, уринирането и сексуалната функция.
Възстановяване след операцията
Раздвижването и храненето се възстановяват рано, според състоянието и извършената операция. Болничният престой обикновено е няколко дни, но може да бъде по-дълъг при сложни или спешни интервенции.
В началото изхожданията могат да бъдат по-чести, по-редки или непредвидими. След отстраняване на част от правото черво адаптацията понякога продължава месеци. При стома пациентът получава обучение за ежедневните грижи.
Връщането към обичайното натоварване става постепенно в рамките на няколко седмици. Температура, нарастваща коремна болка, продължително повръщане или рязко влошаване изискват незабавна връзка с лекуващия екип.
Индивидуалният подход
Планът се основава на колоноскопията, хистологичния резултат и образните изследвания. При рак лечението се обсъжда от мултидисциплинарен екип.
Още преди операцията трябва да бъдат изяснени очакваният обем, възможността за свързване на червото и вероятността за стома. Целта е ефективно лечение със съхраняване на възможно най-добра функция и качество на живот.